Имам
си, значи, една теория. Теорията ми е, че когато един фантастичен филм със сравнително
сносен сюжет и стабилни очаквания изглежда брутално безинтересен в трейлъра
(който, нали, както всички знаем, е направен с цел да покаже най-доброто от
филма по начин, който да накара зрителя да му се доще да го гледа), той задължително
няма как да се окаже чак толкова тъп, колкото сме си мислели. Даже бях започнал
да си градя друга една теория, според която някои режисьори умишлено правят
скапани трейлъри, за да намалят очакванията за филмите си и после да блеснат
още повече заради изненадата. Със занижени очаквания отидох на "Терминатор 3"
и това беше именно заради блудкавия трейлър. Пък той излезе крайно сносен. Само че нищо не може да се сравни по дебилизъм и безинтересност с рекламата на "Хълк". Не че и самата концепция за зеления гигант някога ме е грабвала, но толкова смотан трейлър никога не бях гледал. И в крайна сметка у мен се зароди малко оптимизъм. Викам си, няма начин, просто няма!, филм с толкова скапана реклама да не се окаже поне приятна и свежа изненада. И преизпълнен, значи, с горепсоменатия оптимизъм, отидох на кино...
... за да разбера, че теорията ми е била брутално, всепомитащо... ами грешна, да. По-досаден филм доста отдавна не бях гледал. Толкова съм разочарован, че дори нямам нерви да пиша дълги и обстойни ревюта. Затова направо преминавам към стандартното изброяване по показатели, че да приключваме по-бързо...
Историята не е нещо особено, макар, признавам, да не е и непоправимо глупава. Леко фанатизираният учен Дейвид Банър (Ник Нолти) прави забранени генетични експерименти със собственото си тяло, целящи да му дадат способността да се регенерира. Доволно ала Кърт Конърс от Spiderman, но да речем, че това клише ще го прежалим... Проблемът е, че генетичните изменения се предават и на току-що заченатия му син, но резултатът не става очевиден веднага. Много години по-късно младият Брус Банър (Ерик Бана) – приел фамилията на настойниците си, ама много силно ме мързи да търся каква беше – мисли, че баща му и майка му са мъртви, но, без да знае, е поел по пътя на татко си. Работейки в същата област, в която и той, Брус се занимава с разработването на нова микро-технология, която да помага за регенерацията на човешкото тяло. По време на един от тези експерименти, нещастен случай довежда до облъчването му със смъртоносна доза радиация. Но вместо да умре (да, де, щото как иначе ще направим филм, а?), в него оживява странно второ аз – в моменти на силна ярост, той започва да се превръща в зелен гигант с нечовешка сила и почти неуязвим. Естествено, армията веднага се намесва, всички са срещу него (кои, за да го утрепят, кои, за да го използват... стандартният крап, знаете го). Остава му единствено любовта на бившето му гадже – доктор Рос (ама не Дъг Рос, щото наш'то момче си има правилния набор хромозоми, а Бети Рос), изиграна от прекрасната Дженифър Конъли, която заема челна позиция в класацията ми за красота и талант и се явява единственото наистина много хубаво нещо във филма. И естествено, стандартния сблъсък с миналото. Останалото, както е казал поетът, е история.
Сега, не че нещо кой знае какво му има на сюжета, ама е бозаво реализиран. Просто действието е ужасно мудно, дори когато става нещо, и като цяло няма нито една непредсказуема сцена от началото до края. За съжаление нямам "честта" да съм фен на комиксите за Хълк, не мога да повярвам, че има и такива хора, но подозирам, че дори те не биха били въодушевени от апатичния начин, по който е пресъздаден. То бива досада, бива смешен патос...
Ефектите са на изненадващо ниско за толкова претенциозен филм ниво. Дотолкова, че зеленият Хълк непрекъснато ми приличаше на Шрек. Грубо анимационни ми се видяха от началото до края и това определено не е за добро. Единственото наистина добре изпипано нещо е сцената, в която няколко хеликоптера гонят наш'то момче из един каньон. Толкова. Непростимо за 2003-та година, абсолютно непростимо.
Следват, естествено, Актьорите, за които, изненадващо, могат да се кажат само хубави работи. Но по ред:
Ерик Бана според мен е незаслужено добър за такъв филм. Вижда се, че човекът просто не е правен за подобни кретенски роли, а за нещо къде-къде по-сериозно. Има прекалено интелигентно и чувствително излъчване.
Дженифър Конъли за мен си остава една от най-добрите актриси в Холивуд в момента. Винаги много съм уважавал жени, които не разчитат на максимата "Вкарай два литра порочен сексапил и си готова", а се опитват да играят. Дженифър винаги ми е оставяла впечатление за нещо много ранимо и... филигранно, да речем. Чаровна, но по много грациозен начин. Изобщо, жена, която разчита не на големите си... очи, а на таланта си и подбора на филмите, в които играе. Е, тук малко се е минала, няма как да не призная, но си остава, както вече казах, единственото наистина хубаво нещо в "Хълк". В какъвто смисъл се сетите ;)
Ник Нолти е много лош и много луд. Толкова. Стандартната "не-ми-пука-как-изглеждам-даже-умишлено-си-пускам-брадата-и-косата-във-всички-посоки-за-да-минвам-за-по-луд" роля. И сигурно добре си я изиграва, де да го знам. Те героите в тоя филм нямаха много мотивация заложена, милите...
Остават, май, само Общите впечатления, а те са за излъгани надежди. Дори при положение, че нямах такива. Това е тотално и безапелационно най-тъпата комиксова адаптация, правена някога, по-слаба дори от "Батман и Робин", който поне нямаше претенция за сериозност и си беше откровен водевил. Не е ли тъжно? Филмът е посредствен по един изключително... посредствен начин. "Спайдърмен" беше посредствен, но беше и зрелищен, и забавен на места. Просто не струваше като цяло. При "Хълк" човек просто няма за какво да се хване. Нито историята му е интересна, нито героите, нито атмосферата, нито ДОРИ ефектите, което вече е непростимо точно пък за комиксова адаптация. Единственото, което си има в излишък, са добри актьори, но пък ролите им са толкова откровено тъпи и плиткоумни, че горките просто не могат да покажат на какво наистина са способни. Weak, dude, weaaaak...
Оценка 6/10 (от тях 1 за Ерик Бана, 3 за Дженифър Конъли и останалите 2 за самия филм. И пак са му много...)